Като начало искам да постна своето първо (може би) стихотворение. Все още си спомням дъжда и мястото, на което бях. Написано е на 27.05.2004г.  и се казва...


Невъзможна любов
    Невъзможна любов в този свят съществува,  когато, когото обичаш, друга целува.   Но понякога нещата стават така, че съдбите и двете се преплитат в една.   Звездите безбройни се сливат в звезда, а слънцата в очите oсветяват нощта.   Любов и измама в тоз свят все се случват, но второто е за тези, що все не сполучват.   И още куп сълзи,  изплакани на нечий гръб - те самотата ли убиват, или я превръщат в скръб?
 

Не се отчайвай. Има и Възможна любов!